Божество, удовлетворяващо скромен член

В царството на божественото смирен индивид таеше дълбоко вкоренен копнеж. Стремежите му не бяха светски съкровища или сила, а по-скоро пламенно желание за интимна среща с божество. Както можеше да се случи с късмета, желанието му беше изпълнено под формата на лъчезарно, примамливо същество. Божествената същност, с телосложение на чиста елегантност, нямаше търпение да насити копнежа на смъртните. Скромният смъртен, обхванат от възбуда и очакване, се отдаде на експертните ръце на божествата. Божеството, с палав блясък в очите ѝ, взе в ръцете си оскъдното му приношение, умелите ѝ цифри, работещи чудеса върху дребничкия член на смъртния. Докосването ѝ беше симфония от удоволствие, разливаща вълни от екстаз по вените на младите мъже. Всяка ласка, всяко стискане, беше свидетелство за майсторството на божествата и неоспоримата възбуда на смъртните.Това беше момент на чисто, неподправено удоволствие, в който границите на желанието и реалността се размиха. Служенията на божиите бяха свидетелство за всемогъществото ѝ, танц на удоволствието, което оставяше младия човек в състояние на блажена еуфория. И когато сцената приключи, човек не можеше да не се учуди - дали смъртните наистина са прекосили пътищата с божество? Или всичко това беше само мимолетен сън?.